В писмо до министър-председателя Румен Радев: Лесотехническият университет изразява институционална позиция относно структурната реформа за сливането на ИАГ и ИАРА
септември 11, 2026 2026-09-11 7:58В писмо до министър-председателя Румен Радев: Лесотехническият университет изразява институционална позиция относно структурната реформа за сливането на ИАГ и ИАРА
В писмо до министър-председателя Румен Радев: Лесотехническият университет изразява институционална позиция относно структурната реформа за сливането на ИАГ и ИАРА
Г-Н РУМЕН РАДЕВ МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Уважаеми г-н Министър председател,
През тази година отбелязахме 101-вата Седмица на гората. Тя е връстник на висшето горско образование в страната, създадено от родолюбиви ръководители със стратегическа визия за ролята и значението на горите в следващото столетие. Период, в който горските ресурси на страната непрекъснато се подобряваха, укротени бяха десетки поройни водосбори, осигурен бе ресурс за националната преработвателна и мебелна индустрия. Горските водосбори доставят над 3/4 от питейната вода на страната, опазват на най-високо ниво в ЕС биологичното разнообразие, формират ландшафт, подходящ за туризъм и рекреация, имат водещо значение за добрия въглероден баланс на страната, респ. осигуряват подобрени конкурентни условия за земеделието и индустрията.
Днес, когато горското стопанство на страната е в незапомнена от десетилетия криза най-ценното, което трябва да се съхрани са хората, професионалистите, тези които доказано знаят, могат и умеят.
Вместо очакванията на лесовъдската колегия и неправителствените организации за формиране на самостоятелно горско ведомство с по-малка администрация и бюрокрация, отговорно за 1/3 от територията на страната в програмата на МЗХ се предлага безпринципно и необосновано сливане на две изпълнителни агенции с коренно различна история, отговорности и функции. Посяга се на единствения, национален орган, специализиран, способен и отговорен за формирането на горските политики. И това се предвижда без представени функционални анализи и широка професионална и обществена дискусия. Изпълнителната агенция по горите е много различна от Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, защото не разполага и не разпределя европейски средства и не се подпомага значимо от Програмата за развитие на селските райони, доколкото няма общо с хранителната сигурност и безопасност! Тази административна мярка ще доведе до обезличаване на горското ведомство, създаване на напрежение и срив на мотивацията на служителите, вкл. и на студентите по горско стопанство. А всички те са наши възпитаници, колеги и партньори.
Горската администрация управлява сложна териториална система, характеризираща се с дългосрочни производствени цикли, териториално фиксиран природен ресурс, възпроизводство, устойчиво стопанисване и защита на горите, предотвратяване и борба с горските пожари, опазване и увеличаване на биоразнообразието, различни екосистемни услуги, управление на държавни горски територии и др. Съществена характеристика е изключително дългият времеви хоризонт.
Рибарството има специфична наднационална европейска рамка. Общата политика в областта на рибарството има специфична правна основа в Договора за функционирането на Европейския съюз. Опазването на морските биологични ресурси в рамките на ОПР е изключителна компетентност на Европейския съюз. Останалите елементи на политиката, включително определени аспекти на аквакултурите, пазара и финансовата политика, са в споделена компетентност. Това означава, че националната рибарска администрация е част от специфична многостепенна система.
Разликата е особено съществена в контролната дейност. Действащата европейска нормативна рамка изрично задължава държавите членки да контролират риболовните и свързаните с тях дейности и да осигурят необходимите административни и технически структури. Това означава, че сливането може да създаде по-голяма администрация, но не непременно по-специализиран контрол.
Двата сектора имат различни приоритети. В рамките на една голяма административна структура неизбежно възниква конкуренция за бюджет, за човешки ресурси, за инвестиции, за политическо внимание и управленски капацитет. Следователно организационното сливане може да създаде вътрешна конкуренция между секторите, вместо да създаде така желаната от всички нас синергия.
За да бъде оправдано сливането на две изпълнителни администрации, би следвало да съществува значителна степен на функционална идентичност. В случая такава идентичност липсва. Разликите са толкова съществени, че общият природноресурсен характер не представлява достатъчно основание за организационно сливане. Запазване на ИАГ и ИАРА като отделни специализирани администрации е моделът, който най-добре съотве,тдтва на принципа на секторната специализация.
Ако целта е по-добро управление на природните ресурси, решението следва да бъде повече координация между специализираните администрации, а не заличаване на специализацията чрез тяхното механично сливане. Това е по-близо и до сравнителната европейска практика, и до принципите на доброто административно управление.
Сливането на две администрации не създава автоматично синергия. То може да създаде синергия само ако съществуват доказани общи функции, измерима икономия и подобрение на резултатите. При ИАГ и ИАРА тези предпоставки не могат да се приемат предварително за даденост.
Това, което е необходимо да се направи в сектора е:
-освобождаване от партийно-политическата намеса и кадруване
-даване шанс и политическо доверие на компетентни български лесовъди професионалисти за изпълнение на мисията им за устойчиво стопанисване на горите по закон в интерес на обществото и държавата, оптимизиране на модела на управление, за да може да се преливат финансови средства от ДГП с голям горски ресурс към тези с недостатъчен такъв, за да се гарантира баланс и поддържане на екологичните и други специални функции на горите по модела и примера на Бавария и Австрия.
Уважаеми г-н Министър председател,
Академичната общност на ЛТУ категорично настояваме за отмяна на тези точки от програмата на МЗХ, за провеждане на професионална дискусия и бърза реакция за решаване на истински наболелите проблеми в държавните горски и ловни стопанства, за да осигурят необходимия баланс между социални, екологични и икономически функции на горите в условията на все по-задълбочаващи се климатични промени. Лесотехническия Университет, с целия си наличен капацитет е на разположение не само за обсъждане, но и за прилагане на всякакви добри управленски и нормативни промени, които българската гора заслужава през 21 век!
С уважение,
ДОЦ. д-р ХРИСТО МИХАЙЛОВ
Ректор на Лесотехнически университет
