ltu logo

ЛЕСОТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ

Агрономически факултет

AFP7210175

История
Агрономическият факултет на Лесотехнически университет е утвърдена и международно призната образователна и научна структура с повече от 25 годишна история, в която се обучават студенти и докторанти с високо ниво на професионална реализация и се провежда активна научна дейност. Той е приемник на Агрономическия факултет, основан през 1921 г. в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, с който се поставя началото на висшето земеделско образование в България. През 1948 г. обучението на кадри за земеделието се прехвърля в новосъздадената Селскостопанска академия, а след края на учебната 1977/78 г. то се пребазира към Висшия селскостопански институт в Пловдив. Шестнадесет години след преместването на обучението на студентите в гр. Пловдив, на 14.09.1994 г., Академичният съвет на Висшия лесотехнически институт, взима решение за създаване на Агрономически факултет в рамките на института, с което е възстановено агрономическото образование в гр. София. В края на 1999 г. Агрономическият факултет се слива с Факултета по екология и ландшафтна архитектура във Факултет по екология, ландшафтна архитектура и агрономство (ФЕЛАА). През 2004 г. с решение на Академичния съвет от 3.12.2003 г. Агрономическият факултет е обособен като самостоятелно основно звено в състава на Лесотехническия университет. От възстановяването на факултета през 1994 г. за декани са избирани следните преподаватели:
- доц. д-р Георги Тренчев (1994–1999)
- доц. д-р Георги Тренчев (1999–2003) – ФЕЛАА
- доц. д-р Кирил Попов (2004-2011)
- доц. д-р Живко Живков (2012-2015)
- доц. д-р Ивона Димитрова (2016-2019)

Акредитация и Рейтинг
В Агрономическия факултет се обучават студенти в образователно-квалификационна степен “Бакалавър” (редовна и задочна форма на обучение) в две акредитирани от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) специалности “Агрономство“ и “Растителна защита” и студенти в образователно-квалификационна степен “Магистър” (редовна и задочна форма на обучение) в пет акредитирани от НАОА магистърски програми: „Селекция и семепроизводство на културните растения“, „Трайни насаждения и градинарство“, „Растениевъдство“, „Управление на почвените ресурси“ и „Растителна защита“. Високото качество на образователния процес и научноприложната дейност на факултета се потвърждава от високите оценки на акредитираните от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) професионални направления и научни специалности. Според Рейтинговата система на висшите училища в България двете професионални направления, в които се провежда обучение в АФ заемат двете челни позиции в България през периода 2012-2019 г. През 2019 г. професионално направление „Растениевъдство“ е класирано на първо място, а професионално направление „Растителна защита“ на второ място.

В Агрономическия факултет се обучават и докторанти в 11 броя акредитирани от НАОА докторски програми.
Повече информация за образователния процес в Агрономически факултет може да бъде намерена в рубрика „Докторанти“.

Обучение
Според Рейтинговата система на висшите училища в България, обучението в двете професионални направления на Агрономически факултет заемат водещо място в България по отношение на показателите, свързани с реализацията на завършилите студенти: ниска безработица сред завършилите, приложение на придобитото висше образование и реализация по призвание, осигурителен доход на завършилите, регионална реализация, регионална реализация на позиция за висше образование. Тази независима външна оценка показва високото качество на обучението, провеждано във факултета, което се дължи на следното:

  1. Обучението на студентите се провежда от висококвалифицирани преподаватели с активна научна дейност.
  2. Учебното съдържание е базирано на последните научни и приложни достижения по съответните дисциплини.
  3. Обучението се провежда в съвременна учебна среда, обезпечена с модерна материална база, информационна обезпеченост и съвременни информационни технологии, както следва:
    - Студентите имат достъп до всички учебни ресурси на АФ, както и на другите факултети на ЛТУ. За разработката на дипломни работи студените имат достъп и до специализирано лабораторно оборудване на широк кръг от научни институти от състава на ССА и БАН, разположени на територията на гр. София, с които преподавателите на АФ поддържат активно сътрудничество.
    - Студените разполагат със свободен достъп до интернет във всички лаборатории и корпуси на университета. Библиотечно-информационният комплекс на ЛТУ разполага с богат фонд, обезпечаващ с научна информация различните научни специалности на АФ. Студентите имат лесен достъп до библиотечните ресурси на Централната селскостопанска библиотека и на всички научни институции в София.
    - В обучението се съчетават успешно както класически, така и съвременни интерактивни форми на преподаване. Студентите имат достъп до системата на ЛТУ за дистанционна форма на обучение Bleak board. В лабораториите на Университетския компютърния център, както и в специализираните зали и лаборатории, в които се провежда учебен процес, е осигурен свободен достъп за ползване на информационни ресурси и лицензиран софтуер. Свободният достъп осигурява възможности за самостоятелна работа по курсови проекти и задачи, както и достъп до ресурсите на университета, или тези в Интернет.
  4. Приоритет в обучението е провеждането на практически занятия и решаване на казуси в максимално реална среда чрез:
    - Лабораторни и семинарни занятия, които се осъществяват в групи от минимум 7 и максимум 14 студента. Всеки студент е обезпечен с индивидуално работно място и демонстрационни материали, което гарантира усвояването на специфични за съответната дисциплина умения и скъсяване на дистанцията между студент и преподавател;
    - Комплексни учебни практики, в рамките на които студентите се запознават с начина на работа на реални производствени структури и с конкретни проблеми от практиката;
    - Преддипломен стаж, в земеделски стопанства, административни структури, частни фирми и др. стопански субекти, в сферата на земеделието, в цялата страна, в рамките на който студентите придобиват умения за решаване възникналите конкретни проблеми. Повечето от студентите провеждат преддипломните си стажове в централни административни структури и институции, разположени на територията на гр. София като: Централно управление на Министерство на земеделието, храните и горите, Изпълнителната агенция по лозарство и винарство, Централно управление на Националната служба за съвети в земеделието, Институти към Българската академия на науките, Българска агенция по безопасност на храните - Централно управление, дирекции "Продукти за растителна защита, торове и контрол", "Контрол на храните" „Растителна защита и контрол на качеството на пресни плодове и зеленчуци", Централна лаборатория по карантина на растенията и др.;
    - Участие в проекти за студентски практики, в рамките на които студентите натрупват допълнителен опит в реална среда и до голяма степен намират своето място за професионална реализация.
  5. Студентите активно участват в научни и образователни проекти, програми за мобилност, научни форуми, семинари, кръгли маси и др. дейности допринасящи за развитие на тяхното креативно мислене.

Повече информация за образователния процес в Агрономически факултет може да бъде намерена в рубрика „Обучение“

Наука и експертна дейност
Според Рейтинговата система на висшите училища в България, научните изследвания на преподавателите, в тематиката на двете професионални направления на Агрономически факултет заемат водещо място в България по отношение на следните показатели: ексклузивност на преподавателския състав, индекс на цитируемост по научна област (Web of Science), среден брой цитирания на документ (Web of Science), статии в научни списания (Web of Science). Тази независима външна оценка показва високото качество на научните резултати на академичния състав на факултета, което се дължи на следното:

  • Преподавателите имат голям натрупан опит в изпълнението на множество проекти, финансирани от Рамковите програми на ЕС, Програмата за научно сътрудничество на ЕС, COST, Програмата за техническо сътрудничество на Международната Агенция по Атомна Енергия, Програмата за научно сътрудничество межди Източна Европа и Швейцария SCOPES, Програма SEE-ERA.NET, Международния институт по хранене на растенията, Финансовият механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014, Фонд научни изследвания, Селскостопанска академия, Оперативни програми на ЕС, Държавния бюджет на Република България и други източници;
  • Научните резултати се публикуват предимно в списания с импакт фактор или импакт ранг, на което се дължи международната разпознаваемост на преподавателите и отразяването на научните им резултати в научната литература с множество цитирания;
  • Преподавателите участват активно в международни и национални експертни групи, както и в редколегии на научни списания.

Повече информация за научната дейност в Агрономически факултет може да бъде намерена в страниците на катедрите на факултета.

Връзка с бизнеса, администрацията и широката общественост
Преподавателите поддържат постоянна връзка с водещи фирми от агробизнеса и администрацията, свързана с земеделието, с които съвместно провеждат семинари, кръгли маси по актуални проблеми, срещи със студенти и др.
В рамките на Службата за съвети (БИОРЕС), Центъра за кариерно развитие и Центъра за насърчаване на предприемачеството на Лесотехнически университет, както и в изпълнение на различни проекти и инициативи, преподавателите и студентите на АФ активно участват в дейности за трансфер на знания като: публикуване на информационни материали, наръчници и брошури, участие в информационни и демонстрационни дни, специализирани изложения, състезания, инициативи за гражданска наука и др.

Back to top