ltu logo

ЛЕСОТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ

  • header
  • 05.5
  • 02-1
  • 04.1

РАЗВИТИЕ НА НАУЧИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ В ЛЕСОТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ

Основите на научните изследвания са положени в последните години на XIX век и началото на двадесетото столетие от специалисти лесовъди, завършили в Русия, Западна и Средна Европа. Те започват своята професионална реализация в нашата страна още преди създаването на специализирана научна структура. Първите публикации са с просветителски и популяризаторски характер с основна цел защита на българските гори, правилното им стопанисване, борба с ерозията и създаването на укрепителни съоръжения, създаването на горски култури и др. Поставя се началото за създаване на нормативна уредба по някои основни въпроси за горското стопанство, като чуждестранният опит се адаптира към специфичните природногеографски условия на българската гора и националния опит в опазването на българската природа.

За начало на научните изследвания в Лесотехнически университет се счита 1923 г., когато към Агрономическия факултет на Софийския университет се създава катедра „Частно лесовъдство" първата научна структура в областта на горското стопанство. От този период са и първите научни публикации - резултат на сериозни научни изследвания. Катедрата по частно лесовъдство подготвя научните, дидактическите и правните основи за разкриването през м. януари 1925 г. към Агрономическия факултет на Софийския университет на Лесовъден отдел с четири специализирани катедри: „Частно лесовъдство", „Общо лесовъдство", „Лесоустройство с горска таксация" и „Лесоползване с горска технология". По това време, макар и трудно, започва формирането на научен потенциал, спомогнал за развитието на лесотехническата наука в областта на горското стопанство.

Сериозни предпоставки за развитието на изследванията създава формирането на самостоятелен Лесовъден факултет през 1948 г. към Селскостопанска академия и неговото преобразуване през 1949 г. в Лесотехнически факултет. Създадените четири отдела към него: Горскостопански, Горскопромишлен, Експлоатационнотранспортен и Зелено градско строителство, значително разширяват обхвата на научните изследвания, научните разработки и публикации. Оформя се комплексен си горскопромишлен характер на изследванията. Създадените нови специалности и учебни програми във висшето образование разширяват обхвата на научните изследвания, което допринася в значителна степен за създаването през 1953 г. на Висшия лесотехнически институт с пет специалности.

През този период научният потенциал във ВЛТИ рязко се увеличава. Материалната база за научноизследователската работа непрекъснато се разширява и специализира. Осъществява се ползотворна интеграция между фундаменталните и теоретичните изследвания с тези с профилиращ и приложен характер. Със своя научен потенциал, научен опит и квалификация, колективът на ВЛТИ започва самостоятелно да решава проблемите на горското стопанство, горската промишленост и озеленяването на населените места. Този период продължава до 1974 г. когато се обособяват факултет „Горско стопанство и озеленяване" и факултет „Горска промишленост".

Научната дейност през този период се характеризира с публикуването на голям брой научни трудове и научни статии по проблемите на горското стопанство, механичната технология на дървесината, озеленяването, отрасловите икономики, фундаменталните науки. Създават се условия за комплексното разработване на сложни и широкообхватни теми като: Тополовият проблем в България; Комплексното използване на буковата дървесина; Използването на въжени линии в дърводобива; Производство и използване на дъбовата дървесина; Повишаване производителността на иглолистните гори; Дървесина и среда; Гора и отдих.

Сериозни проучвания са направени и по други проблеми: Екологическите условия и биологията на дървесните видове; Методи каза типизиране на горските место растения, обемни, опитни и сорти-ментни таблици за различни дървесни видове. Проучена е технологичната зрялост за най-ценните наши дървесни видове. Разработени са нови методи за правилно стопанисване на горите и за превръщане на нискостъблените гори във високостъблени; проучени са посевните качества на горските семена с оглед производството на качествен посадъчен материал; проучени са възможностите за вегетативно размножаване на дървесни видове; разработени са основите на горскорастително райониране на страната; чрез генетични проучвания са установени ценни форми на белия бор, смърча, елата, бука, червения дъб и др. дървесни видове; разработени са принципите за борбата с ерозия в нашата страна; изучено е влиянието на различните средства за защита на горите и са установени ефикасни методи за борба с някои вредители и др.
Важно място в научноизследователската работа заемат фундаменталните изследвания, засягащи горите и горското стопанство. Дендрологичната наука се е развивала във всичките й раздели. Проучена е систематиката на редица иглолистни и широколистни дървесни видове. Извършени са морфологични и анатомични изследвания върху динамиката на ризогенезиса при клонирането на някои тополи и върби; Изследвана е изменчивостта на иглиците на боровете, репродуктивните органи на семенните растения и др. Добри резултати са получени в изясняването на полиморфизма, физиологичните прояви и транспирацията на автохтонните дървесни растения. Принос във физиологията представляват изследванията върху водния режим, фотосинтезата и фото-синтетичната продуктивност при дървесните видове.

Проучена е фитонцидната активност на редица декоративни дървета и храсти и е направена класификация на дървесните видове по тяхната фитонцидна активност. През този период задълбочени резултати са постигнати при проучвания в областта на екологията, биологията, фитогеографията, историята и динамиката на горската растителност и класификацията на растителните съобщества. Важно място във фундаменталните изследвания заемат въпросите за интродукцията на дървесните видове и храсти; изследванията върху биологията на семената; химичните, биохимичнити и биофизичните изследвания на горските дървесни видове.

Съществени са приносите и в областите на горската генетика и селекция. Проучено е екотиповото, биотиповото разнообразие на основните горско-дървесни видове. Извършено е генетично окачествяване на множество плюсови дървета чрез генетична проверка на потомството. Създадени са значителен брой вегетативни семепроизводствени градини и клонови колек¬ции за бял бор, черен бор, бяла мура, обикновен смърч, обикновена ела, с оглед проучването, съхраняването и използването на горския генетичен фонд за задоволяване потребностите на практиката с подобрени в наследствено отношение репродуктивни материали.

Повече от четвърт век се проучват интрогресивните хибриди между белия бор и клека, обикновената и гръцката ела и са създадени редица опитни култури. Предмет на дългогодишни изследвания са мутационната, комби нативната, биотиповатаи индивидуалната изменчивост при някои иглолистни и широколистни видове.

Съществен е приносът на изследванията и за повишаване на продуктивността на българските гори. Направени са проучвания върху екологичните условия и развитието на горската типология, усъвършенстване на залесителните работи в страната в областта на горското семепроизводство, създаването на горски култури. Значителни и задълбочени са проучванията, насочени към усъвършенстване стопанисването на горите, отнасящи се до прилагането на главни сечи и извеждането на отгледните сечи; към двуетажните насаждения; към превръщането на издънковите гори в семенни, а също така и реконструкцията на нископродуктивните издънкови и малоценните високостъблени насаждения.

Значителен е приносът на проучванията и в областта на ловното стопанство, рибовъдството и защитата на парковата фауна. Той се състои в изучаване на биологията и екологията на някои от основните видове дивеч, реаклиматизацията на някои видове, стопанисването на дивеча, подпомагането на изкуственото развъждане. Разработена е основата на подборния отстрел на дивеча. Проучени са основните типове местообитания на редица видове дивеч, както и растителните видове, служещи им за храна. Отделено е внимание на влиянието на интензификацията в селското и горското стопанство върху популациите на дивеча. Изследват се причините, характерът и размерът на повредите върху гората, нанасяни от някои видове дивеч. Проучват се възможностите за организиране на икономически ефективни ловни стопанства и тяхното използване за международен ловен туризъм.

Многостранна е научноизследователската дейност по технологиите и механизацията в Горското стопанство, в областта на горския транспорт, механизацията и технологията на дърводобива, механизацията на горскостопан¬ските работи, конструиране и внедряване в производството на различни дърводобивни машини и съоръжения. Проучени и решени са редица въпроси, свързани с горските въжени линии, оптимизиране гъстотата на първичната горскопътна мрежа и транспортно-технологично усвояване на горските масиви, стабилизирането на пътните настилки, организацията, планирането и прогнозирането на дърводобивната дейност, усъвършенстване на технологията и техниката в дърводобива.

В областта на озеленяването, ландшафтната архитектура, парковото и ландшафтното устройство са разработени критерии и изисквания за проектиране, изграждане и поддържане на зелените площи, създаването на лесопаркове и крайселищни зони за отдих, изграждането на зелените системи, установяване на декоративните качества на наши и интродуцирани дървесни, храстови, цветни и тревни видове, озеленяване на пътни магистрали, вилни зони, дворове, устройство и рекултивация на нарушени ландшафти, деградирали и нарушени терени. Научно са решени редица въпроси като: устройство на крайселищните паркове; гора и отдих; проблемите на ландшафта на Черноморското крайбрежие; националното градинскопарково наследство; проблемите на озеленяването на София, ландшафта на Шуменски окръг и паркоустрояването на Пловдив. Научно са изяснени основните показатели, принципи и критерии от териториалнопланировъчен, ком позиционноестетически, биологоекологичен, строителнотехнически и организационно икономически аспект при озеленяването, парковото и ландшафтното устройство.

В областта на екологията и защитата на природната среда са разработвани теми, свързани с горските екосистеми и озеленяването; съвременните методи и принципите на екологосъобразно планово пространствено развитие на населените места; оценката и мониторинга на въздействията на вредни вещества във въздуха върху горските екосистеми; прогноза за развитието на защитените природни територии в горския фонд у нас; специфичните особености на почвообразувателния процес при лесобиологичната рекултивация на техногенните ландшафти; шумозащитните качества на зелените насаждения в градска среда; влиянието на утежнените условия на градската среда върху селищната екология и др.

В областта на Механичната технология на дървесината научните изследвания са насочени към създаване на нови пресовани материали от дървесина; проектиране и производство на мебели; изследване и подобряване на физико-механичните свойства на дървесината на различни наши и чужди видове и форми; оптимални режими при хидротермично обработване на дървесината; атмосферното сушене на материали от иглолистни и широколистни видове; импрегниране и модифициране на дървесина; режимите за изсушаване на пластови материали; влиянието на различни фактори върху свойствата на шперплата и огънатослепените детайли; производствата и качествата на ПДВ и ПДЧ. Изпитани са конструктивните елементи и сглобки на мебелни изделия; приложението на нови материали; процесите на фурнироването и интензифицирането на слепването; защитата на дървесината от биологични вредители и удължаването на трайността й; производството на дървесноциментови плочи; проектирането на съвременни типове и модели мебели; усъвършенстване, унифициране и нормализиране конструкциите на корпусните и тапицираните мебели. Усъвършенствани са съществуващите и са разработени нови технологии за производство на мебели. Изследвани са процесите при насичането и рязането на дървесината по различни методи, автоматизирането на механичното обработване на дървесината и нейното сушене, вътрешнозаводския транспорт, борбата с шума и вибрациите, използването на лазерите при обработването на дървесината. Значителна изследователска работа е извършена по: нови технологии за заточване на дърворежещи инструменти с нови материали; създаването на нови конструкции дърворежещи инструменти с висока устойчивост на износване, усъвършенстване конструкциите на дървообработващи машини и виброакустичните характеристики на дървообработващите машини; по проблемите на автоматичния контрол и управление на основни операции и процеси.

Научната тематика по икономика, организация и управление заема своето подобаващо място в изследванията в университета. Оценено е развитието на горското стопанство и горската промишленост и неговото значение за икономиката на страната. Изучена е потребността на местните, регионалните и националния пазар от дървесина и други горски продукти. ЛТУ има собствен принос в изучаването на икономическите условия и предпоставките за разширено възпроизводство на горските ресурси за повишаване продуктивността на горите, ефективността на производството в горското стопанство и горската промишленост. Значителни са научните изследвания, свързани с организацията на труда и работната заплата; ергономичните изисквания към труда в отрасъла; специализацията и концентрацията на производството, горскостопанското райониране и т.н. След 1990 г. горската икономическа и управленческа наука са съсредоточени върху усъвършенстване на механизмите на управление при пазарни условия, изясняване на икономическата същност на зеленото строителство, ландшафтната архитектура и опазване на околната среда, икономическата оценка на различните горски екосистеми и т.н.

Нов етап в развитието на изследванията в ЛТУ започва след юли 1995 г., когато Народното събрание на Република България преобразува висшето училище в Лесотехнически университет с шест факултета.

След тази дата обхватът и тематиката на научните изследвания се разширява значително. Освен традиционните насоки за научни изследвания в научната проблематика на ЛТУ се включват и проучвания с екологична насоченост, стопанско управление, ветеринарна медицина и селско стопанство.
Голям тласък на изследванията университета прави подписаното споразумение между България и Швейцария за сътрудничество в областта на горското стопанство в изпълнението на което ЛТУ е основен партньор. Разработени са два съвместни Българо-швейцарски проекти.

Проект 1 - „Природосъобразно и устойчиво стопанисване на горите", има за цел подобряване, приложение, оценка и разпространение на лесовъдски методи в смисъла на многофункционалното използване на горските ресурси, основано на солидни научни изследвания и нормативна основа. Проектът е структуриран в три подпроекта, обхващащи: хетерогенните иглолистни гори; буковите гори и дъбовите гори. Заложени са значителен брой научни и практически експерименти. Разработени са концепции за многофункционално стопанисване на горите и запазване на биоразнообразието.

Проект 2 - „Мониторинг на горските екосистеми" има за цел оценка и мониторинг на въздействието на вредните вещества във въздуха върху горските екосистеми. В три типични за България горски екосистеми в незамърсени области и области, подложени на влияние на атмосферни замърсители се проучват следните показатели: замърсяване на въздуха, сухи и влажни атмосферни отлагания, лизиметрични води, почвени проучвания, листен анализ и здравословно състояние на наблюдаваните насаждения. Резултатите от този проект ще послужат за определяне на критичните стойности на замърсяване, както и за база при определяне на мерките, които трябва да се предприемат.

През последните години се наблюдава силно активизиране на академичния състав по отношение на международното научно сътрудничество като научните изследвания в Лесотехнически университет все по успешно се интегрират в Европейското научно пространство.

ЛТУ е активен участник в Международната кооперативна програма на ООН, европейска икономическа комисия за мониторинг на трансграничното замърсяване в Европа. Представители на ЛТУ провеждат мониторинг за 4 от 6те кооперативни програми към работната група по ефектите.

Представители на ЛТУ активно участват в акции на международната програма COST.

ЛТУ участва успешно в РАМКОВИТЕ ПРОГРАМИ НА ЕС за научни изследвания като е подизпълнител по проект CONTROCAM пета рамкова програма, участник в проектите BIO NET, MOTIVE и INTEGRAL на седма рамкова програма.

Преподаватели от ЛТУ участват под различни форми и в няколко други проекта на рамковите проекти на ЕС:

Представители на ЛТУ участват в проекти, финансирани и от други международни програми INTEREG III A, ПРОГРАМА SCOPES на Швейцария, МЕЖДУНАРОДНАТА ПРОГРАМА BBI MATRA НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА КРАЛСТВО НИДЕРЛАНДИЯ.
ПРОГРАМА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ UNDP–GEF ГЛОБАЛЕН ЕКОФОНД

Активно е сътрудничеството по съвместни проекти, финансирани от чуждестранни партньори - WWF - международна природозащитна организация, Международен институт по хранене на растенията (IPNI), Швейцарски Федерален институт за проучване на гори, сняг и ландшафти (WSL), Института за гората на Сибирското отделение на Руската Академия на науките (ИГ СО РАН, г. Красноярск). Международната Атомна Агенция, Университета в Калгари, Световната банка и др.

Наблюдава се засилване на двустранното сътрудничество в научните и приложни проекти. В ЛТУ са разработени проекта по двустранно сътрудничество между България и Гърция, Словакия, Македония, Румъния, Украйна, Индия, Франция, Швейцария.

През последните години се полагат и усилия за Обновяване на научно-изследователската инфраструктура. Със собствени средства или чрез финансиране от външни източници. Модернизирани са Лабораторията по екология и опазване на околната среда, и Лабораторията по почвознание. ЛТУ е партньор в три консорциума по спечелени проекти по конкурси на ФНИ на МОН за развитие на научната инфраструктура:

  • консорциум от ЛТУ, СУ - Физически и Химически факултет, ТУ- Департамент по приложна физика, БАН - ИОХ, финансиран от ФНИ на МОН, за изграждане на мощна късоимпулсна лазерна система. “Система за усилване на фемтосекундни лазерни импулси;
  • ЛТУ е партньор в създадената на мрежа от вивариуми в България под ръководството на Военномедицинска академия – София;
  • Проект НАНИКО за Изграждане на ефективна система за съвременно научно-информационно обслужване на аграрните науки - национален аграрен научно-информационен комплекс. Дооборудване на комплекса, Център за научно-техническа информация при Селскостопанска академия.

Особено внимание се обръща на засилването на връзката наука-бизнес. ЛТУ е един от четирите университета със създаден център по предприемачество. Съвместно с патентното ведомство на Република България се поддържа мини-информационно консултативен център за интелектуална собственост. Приоритет на Университета е и активизиране на дейността на създадения Център за трансфер на технологии.

Множеството разработвани национални и международни научни проекти утвърждават Лесотехнически университет като национален научен център за приложни изследвания в областта на устойчивото използване на биологичните ресурси.

Back to top