ltu logo

ЛЕСОТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ

  • header
  • 05.5
  • 02-1
  • 04.1

ИЗЯВЕНИ ВЪЗПИТАНИЦИ НА ЛТУ
ИЗЯВЕНИ УЧЕНИ – АКАДЕМИЦИ И ЧЛЕН-КОРЕСПОНДЕНТИ НА БАН
 

акад. Мако Даков (1920-2006)

Завършил е Лесовъдство в Агрономо-лесовъдния факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1945 г. Същата година постъпва във факултета като асистент. Защитава кандидатска (сега докторска) дисертация в Московския лесотехнически институт (1949), след което е избран за доцент (1950) и професор (1960) във ВЛТИ. Избран е за член-кореспондент на БАН през 1967 и за академик през 1981 г. През периода 1978-1988 г. е заместник-председател на БАН. Бил е директор на Института за гората – БАН (1949-1951), Заместник-министър на земеделието и горите (1957-1960), Председател на Главно управление на горите (1960-1962), Председател на Комитета по горите и горската промишленост (1962-1966), Министър на горите и горската промишленост (1966-1971) и заместник-председател на Министерския съвет на България (1971-1978). Народен представител е от 1962 до 1990 (IV-IX Народно събрание).Автор е на над 250 научни публикации – книги, монографии, статии, учебни пособия – в областта на горскостопанската наука и практика.

акад. Александър Александров

Завършил е Горско стопанство през 1961 г. След кратък период на работа в горскостопанската практика постъпва като научен сътрудник в Института за гората (ИГ) – БАН. Защитава дисертация за научна степен „кандидат на селскостопанските науки” (сега „Доктор”) през 1967 г. и за научна степен „доктор на селскостопанските науки” през 1984 г. Автор на над 250 научни и научно-приложни публикации в областта на горскостопанската наука. Бил е член и председател на много специализирани научни съвети и научни комисии към ВАК, а от 2007 г. е член на Президума на ВАК. От 1986 г. е ст.н.с. I ст., от 1995 г. е член-кореспондент на БАН и от 2003 г. – редовен член на БАН (академик). Бил е заместник-директор (1986-1988) и Директор (1991-1993 и от 2001 до сега) на ИГ-БАН. През 1990 г. става първият Министър на Околната среда на България.

 акад. Петко Д. Петков (1898-1970)

Завършил е Лесовъдство в Агрономо-Лесовъдния факултет на СУ „Св. Климент Охридски” през 1929 г. Работи последователно като асистент при катедра Лесовъдство в АЛФ на СУ (1931-1932), професор (1946) в АЛФ – Пловдив, Декан на Лесотехническия факултет при ССА „Г. Димитров” (1948-1951), професор във ВЛТИ (от 1947). Академик на Академията на Селскостопанските науки (АССН) от 1967 г. Автор на над 80 публикации в областта на лесоустройството.

 чл. кор. Васил Стоянов (1887-1971)

Завършил е Лесовъдство (1912 г.) и Геодезия (1915) в Загребския университет. След работа в горскостопанската практика и преподавателска дейност в държавното средно техническо училище в София, през 1927 г. постъпва в АЛФ на СУ като извънреден преподавател. Доцент (1930), извънреден професор (1934) и редовен професор (1945). Член-кореспондент на БАН от 1947 г. Автор на над 170 публикации в областта на лесоползването, лесоустройството, горската промишленост и др.

Чл.-кор. проф. Боян Николов Роснев

Завършил е Горско стопанство през 1962 г. През 1967 г. Защитава дисертация по горска генетика и селекция в ЛТУ, след което преминава на работа в Института за гората – БАН и пренасочва интересите си към микологията и фитопатологията. През 1987 г. защитава дисертация за доктор на селскостопанските науки. От 1990 г. е професор, а от 2004 г. – член-кореспондент на БАН. Има над 200 научни публикации в областта на защитата н горите, микологията и фитопатологията. Бил е член и председател на редица специализирани научни съвети към ВАК, както и на научни съвети на институти на БАН. В момента е научен секретар на Института за гората при БАН.

ДЪРЖАВНИЦИ И СТОПАНСКИ РЪКОВОДИТЕЛИ

 д-р инж. Меглена Плугчиева

Завършила е Горско стопанство през 1977 г. Работи в горскостопанската практика и същевремнно подготвя докторска дисертация по екология, която защитава през 1988 г. От 1990 г. е на работа в Комитета на горите при МС, където е началник на Отдела за международно сътрудничество. Депутат в 37-мото Народно събрание. От 2002 до 2004 е Заместник-министър на земеделието и горите, а от 2004 до 2008 – Посланик на Република България в Германия. От 24 април 2008 г. до юли 2009 г. е Вицепремиер на България.

 доц. д-р Стефан Юруков

Завършил е Горско стопанство през 1978 г., след което постъпва в ЛТУ като асистент. Защитава дисертация през 1988 г., а от 1991 е доцент. Ръководител на катедра „Дендрология” (1994-2003) и Декан на ФГС от 2003 до 2005 г. От септември 2005 г. е Заместник-министър на земеделието и горите, а от септември 2007 до юли 2009 – Председател на Държавната агенция по горите.

 Инж. Милко Станчев

Завършил е Горско стопанство през 1984 г. Работи в ГС Троян и РУГ Ловеч, а от 1998 до 2001 г. е Заместник-Министър на Земеделието и горите.

Доц. д-р Георги Костов

Завършил е Горско стопанство през 1984 г. Работи 6 месеца в "Агролеспроект", след което постъпва в ЛТУ като докторант. Защитава докторска дисертация през 1989 г. От 1988 г. е асистент, а от 1998 г. - доцент. От юли 2009 г. е Заместник-Министър на Земеделието и Храните.

 Освен посочените възпитаници на ЛТУ, ръководители и заместник-ръководители на горското ведомство в по-ново време са били също: инж. Иван Груев, проф. д-р Тачо Илиев, инж. Стефан Манолов, инж. Любен Ванчев, ст.н.с. I ст. дссн Иван Раев, инж. Христо Тодоров, инж. Борис Бузов, д-р инж. Георги Стенин, ст.н.с. I ст. дссн Иван Маринов, доц. д-р Величко Гагов, инж. Валентин Карамфилов, н.с. инж. Мирослав Якимов, инж. Константин Икономов, инж. Добромир Добрев, инж. Тони Кръстев, инж. Илия Симеонов и др.


ДЕЙЦИ НА КУЛТУРАТА И ИЗКУСТВОТО

акад. инж. Николай Хайтов (1919-2002) – писател

Завършил е Лесовъдство през 1946 г. Работи като лесовъд в различни горски стопанства в Родопите и Рила до 1955 г., след което се посвещава на писателската си дейност. Един от най-известните български писатели през втората половина на 20-ти век. Написал е над 15 книги, като „Диви разкази” е преведена на 22 езика и има над 50 издания у нас и в чужбина. По негови сценарии са създадени редица игрални филми, някои от които, като „Козият рог” получават световно признание. Член е на Съюза на българските писатели от 1959 г., а от 1993 до 1999 е негов председател. През 1997 г. е избран за редовен член на БАН (академик). Награден е с най-високия държавен орден на Република България – „Стара планина I степен” (2000).

 Проф. Румен Скорчев – художник

Завършил е Озеленяване през 1957 г., след което завършва и Националната Художествена академия. Един от най-известните художници-графици и илюстратори на книги в България. Носител на над 40 престижни международни и национални награди. Професор в Националната Художествена академия от 1984 г.

 инж. Павел Куршумов (1934-1984) – оперен певец

Завършил е Горско стопанство през 1961 г., но се посвещава на кариерата си на оперен певец. Специализира оперно пеене при проф. Мари Бранд, Австрия. От 1965 г. е артист-солист в Оперетния театър „Ст. Македонски” и в Софийската опера. Гастролира на много сцени в Европа, Канада, Куба, САЩ, Япония и др.

 инж. Георги Чолаков – оперен певец

Завършил е Горско стопанство през 1959 г., а през 1964 г. завършва и Музикалната академия. Печели конкурс за млади оперни певци (1965) и е артист в Софийската опера. Повече от 25 години е държавен артист в Дюселдорфската опера в Германия.

 Освен посочените най-изявени дейци на културата и изкуствотомогат да бъдат посочени също:

  • писателите и публицистите: инж. Димитър Добревски, инж. Марин Батенберски, инж. Атанас Георгиев, инж. Николай Йорданов, инж. Йордан Чалъков, инж. Георги Стоев, д-р инж. Христос Петров, инж. Мирчо Мирчев, д-р инж. Емил Марков, доц. д-р Валентин Цолов, д-р инж. Райчо Гънчев;
  • поетите инж. Илко Славчев и инж. Пламен Глогов;
  • художниците: доц. инж. Живко Арабов, инж. Хатъм Кадъм, инж. Елена Стоянова, инж. Любомир Попов, инж. Илия Пасков, инж. Ганчо Чолаков, инж. Александър Димитров, инж. Едуард Пенков, инж. Радой Гердов,инж. Людмил Цветков, инж. Валентин Уруков, инж. Анатоли Станкулов, инж. Митко Петров, инж. Велислав Минев, ланд. арх. Веселин Шахънов, инж. Георги Петров;
  • кинорежисьорът инж. Теодоси Попов;
  • журналистът инж. Мартин Богданов (известен като Мартин Карбовски);
  • композиторите и музикантите: инж. Валентин Пензов, инж. Андрей Коралов, инж. Цветан Попов, инж. Димитър Везнев, инж. Георги Лазаров, д-р инж. Борис Пухалев, инж. Здравко Христов.

ИЗЯВЕНИ СПОРТИСТИ

 инж. Людмил Янков (1953-1988) – алпинизъм

Завършил е Озеленяване през 1979 г. Заслужил майстор на спорта, Герой на НРБ. Един от героите на експедицията „Еверест-84”, проявил изключителна смелост и самоотверженост в опит за спасяване на Христо Проданов, оцелявайки след прекарана нощ на 8500 m н.в. Автор на стихове, есета и на книгата „Отвъд долината”. Почетен гражданин на гр. Кюстендил. Загинал трагично през 1988 г. в Рила по време на подготовка на Националния отбор по алпинизъм.

 инж. Виктор Радев – баскетбол

Завършил е Механична технология на дървесината през 1962 г. Участник на Олимпийските игри в Мелбърн (1956 г. - пето място) и Рим (1960). Шампион на Свтовните студентски игри (1957 г.). Многократен републикански шампион с отбора на „Академик” – София.

 инж. Ермила Попова – баскетбол

Завършила е Механична технология на дървесината през 1962 г. Участник на Олимпийски игри, Европейски и Балкански шампионати. Шампионка на България с отбора на „Академик” – София. 

инж. Петър Панков – ски-бягане

Завършил е Механична технология на дървесината през 1967 г. След това завършва и Националната спортна академия. Участник в три зимни Олимпиади, носител на бронзов медал от Световно първенство по ски-ориентиране. Седем пъти е балкански шампион и има 14 шампионски титли на България в ски-бяганията, ски-ориентирането и биатлона. Дългогодишен треньор на Националния отбор по ски-бягане.

 инж. Петър Запрянов – спортна стрелба

Завършил е Озеленяване през 1986 г. Носител на бронзов медал от Олимпиадата в Москва (1980 г.) и на златен от Игрите „Дружба-84” (1984 г.). Многократен републикански шампион, победител в много международни турнири.

 инж. Ресми Ресмиев – ски-алпийски дисциплини

Завършил е Механична технология на дървесината през 1977 г. Републикански шампион, участник на Зимните олимпийски игри в Сапоро (1972) и на Зимните универсиади в Инсбрук (1961) и Финландия (1970).

 инж. Камен Каменаров – спортно ориентиране

Завършил е Озеленяване през 1984 г. Републикански и балкански шампион по спортно ориентиране (1975 и 1983 г.). Трикратен републикански шампион по нощно ориентиране (1981, 1984 и 1995) и участник в 5 световни първенства по ориентиране. 

 инж. Иван Недков – спортно ориентиране

Завършил е Горско стопанство през 1982 г. Републикански шампион по ориентиране (1977), ски-ориентиране (1981) и нощно ориентиране (1985). Бронзов медалист от Световното първенство по ски-ориентиране в Швеция (1980).  

инж. Николай Пипков и инж. Александър Пипков (братя-близнаци) – спортна аеробика

Завършили са Горско стопанство през 1998 г. Национални състезатели по спортна аеробика, републикански шампиони (1996), носители на сребърен медал от Европейското първенство в Хановер (1997) и четвърто място на Световното първенство в Лос Анджелис (1997).

 Освен посочените най-изявени, могат да се посочат и други възпитаници на ЛТУ сред добрите спортисти у нас, като:

  • доц. д-р Христо Михайлов, инж. Петър Януцев (ловна стрелба)
  • инж. Михаил Вълчанов и инж. Благослав Славов (шахмат)
  • инж. Ани Кокошкова, инж. Сийка Каранлъкова, д-р инж. Стойчо Боянов, инж. Никола Япраков, инж. Евгени Кленов, инж. Георги Големинов, инж. Райна Тотева и инж. Васил Наумов (ски-алпийски дисциплини)
  • инж. Любомир Атанасов и инж. Йордан Илиев (ски бягане)
  • инж. Стефан Чомаков (хокей на лед)
  • инж. Димитър Ат. Димитров (баскетбол)
  • инж. Пламен Симеонов (бобслей)
  • инж. Росица Арсова (спортна стрелба)
  • д-р инж. Петър Китин (джудо)
  • инж. Христо Делин (самбо)
  • инж. Милко Станчев, инж. Райко Бозов, инж. Ели Петкова (спортно ориентиране)
  • инж. Константин Генчев, д-р инж. Христо Стоянов, доц. д-р Васил Живков, инж. Николай Конакчиев, инж. Атанас Атанасов, доц. д-р Петър Желев, ст.н.с. д-р Кънчо Калмуков (лека атлетика) и др.

Back to top