ltu logo

ЛЕСОТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ

  • header
  • 05.5
  • 02-1
  • 04.1

За начало на висшето лесотехническо образование у нас  се смята 1925 година, когато  на 28 януари Академичния съвет на Софийския университет взема по принцип решение за откриване на Лесовъден отдел към Агрономическия факултет на Университета. През 1923 г. към Агрономическия факултет се открива катедра „Частно лесовъдство", чиито задачи са насочени към подготовката на агрономическите кадри в областта на лесовъдстрвото  и към създаване на предпоставки за откриването на Лесовъден отдел към Агрономическия факултет.

В резултат на писма от Министерството на земеделието и държавните имоти  (МЗДИ) и Дружеството на лесовъдите в България се избира комисия, която да изготви изложение във връзка с откриването на Лесовъден отдел. проф. Янаки Моллов
проф. Янаки Моллов - министър на народната просвета (9.06.1923 - 4.01.1926), ректор на Софийския университет и първи декан на Агрономо-лесовъдния факултет
Така се стига до заседанието на Академичния съвет от 28.01.1925 г., на което се взема решение за откриване на Лесовъден отдел към Агрономическия факултет на Софийския университет.  На следващо заседание (20.02.1925 г.) Академичният съвет на СУ взема решение занятията да започнат веднага и Лесовъдният отдел се смята за открит от летния семестър на 1925 г. Изпълнявайки поети  по-рано ангажименти, МЗДИ с писмо от 30.12.1925 г. уведомява Ректора на СУ, че за обучението на студентите от Лесовъдния отдел се предоставят две учебно-опитни горски стопанства - „Гешова планина" (сега УОГС „Г. Ст. Аврамов" - с. Юндола), намиращо се в район на иглолистни гори и „Петрохански проход" (сега УОГС „Петрохан" - с. Бързия), намиращо се в район на широколистни гори. През 1938 г. за нуждите на студентите МЗДИ предоставя и едно Учебно-опитно ловно стопанство - Витиня.

През 1947 г. Лесовъдният отдел към Агрономо-лесовъдния факултет на СУ се обединява със създадения скоро преди това Лесовъден отдел към Пловдивския университет и се създава Лесовъден факултет към СУ. Той е един от четирите факултета, които са в основата на създаването на селскостопанската академия през 1947 г.

С Указ на Президиума на Народното събрание от 12 януари 1953 г., от Селскостопанската академия се  обособяват три самостоятелни висши учебни заведения: Висш лесотехнически институт (ВЛТИ); Висш ветеринарномедицински институт и Селскостопанска академия „Г. Димитров" и трите със седалище в София. За първи ректор на Висшия лесотехнически институт е избран акад. Борис Стефанов, а за зам.-ректори - проф. Димитрър Стефанов, доц. Цвятко Христов и доц. Стоичко Христов.

Във ВЛТИ са обособени 5 специалности: Горско стопанство; Озеленяване на населените места;  Механична технология на дървесината; Химична технология на дървесината  и Лесоексплоатация и лесоинженерно дело (ЛИД). След обособяването му като отделно висше учебно заведение, на ВЛТИ е предоставена самостоятелна сграда в кв."Дървеница", която днес е главната сграда на университета. 

Част от преподавателския състав на ВЛТИ (24.V.1958г.)

Част от преподавателския състав на ВЛТИ (24.V.1958г.) На първи ред прави отляво надясно: Свилен Николов, Виктор Донов, Георги Димитров, Венко Калинков, Божин Богданов, Иван Добринов, Петър Костов, Желез Дончев, Георги Димитров, Александър Илиев; на втори ред отляво надясно: Сава Рибаров, Христо Сираков, Мила Атанасова, Пеню Карадочев, Цветана Македонска, Стоичко Христов, Йосиф Желязков; седящи отляво надясно: Радослав Зарев, Иван Михов, Гено Дончев, Пею Беляков, Спас Душков, Райко Петров

От есента на 1955 г. по идея на акад. Б. Стефанов се поставят и основите за създаване на учебния парк и ботаническата градина на ВЛТИ.

През 1965 г. се създава и утвърждава Научно-изследователският сектор (НИС) на ВЛТИ. Към него, освен преподавателите от института, работят и научни сътрудници и помощен технически персонал, които допринасят за развитието на фундаменталните и приложни изследвания в областта на лесотехническата наука у нас.

В резултат на редица преобразувания, през 1972 г. във ВЛТИ са обособени четири специалности, които са уникални за България: Горско стопанство; Озеленяване; Механична технология на дървесината и Механизация на горското стопанство и горската промишленост.

Нов момент е, че в рамките на тези специалности, с разпореждане на Комитета за наука, технически прогрес и висше образование (КНТПВО) от 30.03.1973 г. се утвърждава и образованието по профили. Така за специалността горско стопанство се формират профили по „Лесовъдство"; „Организация и управление на горското стопанство", който сега е в основата на факултет „Стопанско управление" и „Опазване и обогатяване на природната среда", който през 1990 г. прераства в специалност „Екология, опазване и възстановяване на природната среда".

За специалността МТД се обособяват профилите „Дървообработване" и „Мебелно производство", а за специалността „Механизация на горското стопанство и горската промишленост" - профилите: Механизация и автоматизация на дървообработващата и мебелна промишленост и Механизация на горското стопанство и дърводобива.

С разпореждане на Бюрото на Министерс­кия съвет от 7.VIII.1974 г. във ВЛТИ, се създават два факултета:

- Факултет „Горско стопанство и озеленяване" (ФГСО);

- Факултет „Горска промишленост" (ФГП).

Колективът на Висшия лесотехнически институт (24.V.1979г.)

Колективът на Висшия лесотехнически институт (24.V.1979г.)

Факултетът „Горско стопанство и озеленяване" включва специалността „Горско стопанство" и нейните профили, и специалността „Озеленяване". За първи декан на ФГСО е избран проф. Иван Добринов, а за зам.-декани -  доц. Борис Китин и доц. Георги Димитров.

Във факултета „Горска промишленост" също има две специалности: „Механизация на горското стопанство и горската промишленост" и „Механична технология на дървесината" с техните специализации. За първи декан на ФГП е избран проф. Нино Статков, а за зам.-декани  - доц. Андрей Кавалов и доц. 3арко Попов.

През 1973/74 учебна година във ВЛТИ се обучават около 300 студенти (спрямо 80 орез 1945 г.),  а преподавателският състав включва 15 професори, 34 доценти и 57 асистенти (срещу 4 професори, 1 доцент и 3 асистенти през 1945 г.). 

През този период в Института се открива една проблемна научноизследователска лаборатория по Модифициране на дървесината и четири отраслови научноизследователски лаборатории (Ловно стопанство и оценка на ловни трофеи; Изследване и изпитване на дървообработващи машини и линии; Изследване и изпитване на горскостопански и дърводобивни машини; Възпроизводство и стопанисване на горските ресурси). През 1977 г. се основава и сектор за Проучване и проектиране по озеленяване (СПП) към НИС. Всичките тези звена, в които чрез движението за ТНТМ успешно са включвани и студенти, са работили отговорно и са постигнали значими резултати за развитието на лесотехническата наука и практика, в изследователската, проектната и конструкторската дейности.

След 1979 г., както и в другите висши училища у нас, се провежда поредната реформа в образованието. Изгражда се тристепенната структура на обучение по професионални направления. За специалностите във ВЛТИ първата степен на обучение обхваща широка обща фундаментална подготовка на студентите (срок на подготовка - 2 години); втората степен предвижда получаване на знания по специални дисциплини и определен обем от фундаментални знания (срок на подготовка 2 години) и в третата степен за 1 година се изучават тясно специализиращи дисциплини по направления, за които студентите, съгласно тогавашната система на разпределение, предварително са насочени към определена дейност и място за работа за задължителен период от три години.

Във връзка с тази реорганизация преподавателският състав на ВЛТИ разработва нови учебни планове, които с някои изменения и допълнения, и сега са в основата на подготовката на студентите по горско стопанство, горска промишленост и опазване на природната среда.

За разширяване на културата на възпитаниците на ВЛТИ и тяхната по-цялостна реализация в различните направления на стопанския и обществения живот, през 1979 г. към ВЛТИ се открива факултет за Обществени професии, с първи декан на обществени начала - доц. Петър Данков. По-късно факултетът прераства във факултет за Следдипломно обучение.

През м. март 1987 г. по решение на Академичния съвет във ВЛТИ се създава специализирана лаборатория по Опазване на природната среда, която обслужва научноизследователската дейност (НИД) и учебната работа със студентите.

От Институт към Университет. Нови факултети
 

Този етап от развитието на висшето лесотехническо образование се свързва с извършените в България след 1990 г. обществени, политически и икономически промени, като за университетската номинация на института най-важна е 1995 г. Тогава на 27 юли Народното събрание на Република България взема решение на даде университетски статут на ВЛТИ и утвърждава наименованието, предложено от Академичния съвет на ВЛТИ - Лесотехнически университет (ЛТУ). През същата 1995 г. със специален ритуал става и официалното откриване на новия учебно-лабораторен корпус (УЛК).

 Нов момент от развитието на лесотехническото образование, наред с безплатното редовно обучение, след 1991 г. е въведената платена форма на обучение, която се прилага от учебната 1991/1992 г. и продължава до учебната 1998/ 1999 г. От учебната 1999/2000 г. за всички студенти се въвежда минимална държавна такса.

Като цяло промените на ВЛТИ и съответно ЛТУ са свързани с няколко важни обстоятелства:

Първо, възможността да се провежда обучение за подготовка на специалисти с висше образование по три от четирите основни научни области, а именно: природна, техническа и хуманитарна.

Второ, възприет е новият модел на тристепенно ниво на образование с образователно-квалификационните степени Бакалавър, Магистър и образователната и научната степен Доктор.

Трето, това е утвърждаване на нова учебно-научна структура на Университета. С решение на Академичния съвет от 14. IX. 1994 г. се откриват два нови факултета: Агрономически и Ветеринарно-медицински. За първи декан на АФ е избран доц. Г. Тренчев, а на ФВМ - проф. Г. Ковачев. В същото време се извършва и преструктуриране на съществуващите два факултета, от които се обособяват като самостоятелни: а) Факултет Горско стопанство (ФГС) - с декан доц. К. Любенов и зам. декани -доц. К. Бог­данов и доц. Ал.Ташев; б) Факултет Екология и ландшафтна архитектура (ФЕЛА) - с декан доц. Е. Павлова и зам. декан доц. Ив. Генов; в) Факултет Горска промишленост (ФГП) - с декан доц. Б. Динков и зам. декани доц. Хр. Михайлов и доц. Г. Благоев. Създава се и факултет Задочно и следдипломно обучение (ФЗСО) - с декан доц. И. Василева.

Новият учебно-лабораторен корпус на ЛТУ
Новият учебно-лабораторен корпус на ЛТУС решение на Академичния съвет от 20.Х. 1995 г. се открива Факултет Стопанско управление (ФСУ) - с първи декан доц. И. Йовков и зам. декан - доц. Ив. Палигоров. Така от 1996 г. ЛТУ има следната факултетна структура: Факултет Горско стопанство; Факултет Екология и ландшафтна архитектура; Факултет Горска промишленост; Агрономически факултет; Факултет Ветеринарна медицина; Факултет Стопанско управление; Факултет Задочно и следдипломно обучение. (От 1999 г. той е преобразуван в Център за следдипломна квалификация).

Факултетът Горско стопанство включва подготовката на студентите по следните специалности: Горско стопанство с образователно-квалификационните степени „Бакалавър" и „Магистър" и по Лесоползване с образователно-квалификационната степен „Магистър".

Факултетът Екология и ландшафтна архитектура води обучението по специалностите Екология, опазване и възстановяване на природната среда (Бакалавърска и Магистърска степен) и специалността Ландшафтна архитектура (Магистърска степен).

Факултетът Горска промишленост има 4 специалности, които по образователно-квалификационни степени са както следва: Дървообработване и производство на мебели - Бакалавърска степен; Механична технология на дървесината - Магистърска степен; Дървообработващи машини и съоръжения - Магистърска степен и Интериор и дизайн за мебели - Магистърска степен.

Откриване на първата университетска учебна година (1995 / 1996) в аулата на ЛТУ

Откриване на първата университетска учебна година (1995 / 1996) в аулата на ЛТУ


В Агрономическия факултет се подготвят студенти по специалностите Агрономство и Растителна защита ("Бакалавър" и „Магистър").

Факултетът Ветеринарна медицина подготвя специалисти по Ветеринарна медицина със степен „Магистър".

Факултетът Стопанско управление води обучение по специалностите: Стопанско управление (Бакалавърска и Магистърска степен) по направленията „Управление на горското стопанство и Управление на горската промишленост" и Алтернативен туризъм (Бакалавърска степен).

Факултетът Задочно и следдипломно обучение организира подготовката на студентите, следващи под формата на задочно обучение и осигурява провеждането на краткосрочни и дългосрочни квалификационни курсове в различните области на икономиката, науката, техниката и изкуството.

Съществен момент от развитието на ЛТУ е обстоятелството, че с постановление на Министерския съвет № 86/12.03.1997 г. формираните специалности в университета са включени и утвърдени в Държания регистър наобразователно-квалификационните степени във висшите училища на България, а обучението е съобразено с Единните държавни изисквания за тях.

Един от най-важните етапи в развитието на ЛТУ е свързан с провежданата у нас институционална акредитация на ВУЗ.

В резултат на проведената през 1999 г. Институционална оценка Акредитационният съвет на Националаната агенция за оценяване и акредитация към МС (НАОА) решава, че: 1) Обучението в ЛТУ отговаря на изискванията на Закона на висшето образование; 2) Лесотехническият университет получава акредитация за обучение в 3-те образователни степени, за срок от 5 години.

Въз основа на общата оценка, Акредитационният съвет на НАОА дава на ЛТУ правата да обучава докторанти по следните научни специалности: Технология, механизация и автоматизация на горското стопанство и добива на дървесина (02.13.01); Технология, механизация и автоматизация на дървообработващата и мебелна промишленост (02.13.02); Дървесинознание и дървесни материали (02.13.05); Машини и съоръжения за горското стопанство, дърводобива, дървообработващата и мебелната промишленост (02.01.32); Екология и опазване на околната среда (02.22.00); Горско стопанство (04.04.00); Агрономство (04.01.00); Ветеринарна медицина (04.03.00); Озеленяване на населените места и ландшафта (04.04.10); Икономика и управление по отрасли (05.02.18); и Организация и управление по отрасли (05.02.21)

Послеслов

Развитието на университетското образование, осъществявано най-напред в Агрономо-лесовъдния факултет на СУ, след това в Лесотехническия факултет към ССА, във ВЛТИ и сега в ЛТУ е едно национално значително научно-образователно достижение. То е дело на всички преподавателски кадри, работили отговорно и всеотдайно в единственото по рода си у нас висше училище за подготовка на кадри с лесо-биологическа и лесо-техническа насоченост. Налице е един значим количествен и качествен ръст, както на преподавателския състав и броя на специалностите, така и на обучаваните студенти и завършилите специалисти.

Чувствително е увеличен и броя на кандидат-студентите в ЛТУ. За последните пет години средно за едно място се състезават 10 до 12 души.

От 1925 г. досега ЛТУ са завършили общо над 12000 души, в т.ч. са подготвени и редица чуждестранни студенти от Европа, Азия, Африка и Америка.

От създаването на Лесовъдния факултет към Университета през 1947 г., до обособяването на ВЛТИ през 1953 г., Декани на факултета са били: проф. Б. Стефанов (1947/1948 г.); проф. П. Петков (1948-1951 г.); доц. Цв. Христов (1951); проф. М. Венедиков (1952-1953 г.).

Зам. декани през същия период са били: проф. А. Биолчев (1948-1951 г.) и проф. Димитър Стефанов (1951-1953 г.). За една година зам. декан е бил и ст. ас. Христо Сираков (1952 г.).

След 1953 г. Ректори и зам. ректори са били:

  • 1953-1957 г. акад. Борис Стефанов; проф. Димитър Стефанов 1953-1957 г.; доц. Ст. Христов, 1953-1957 г.; доц. Цв. Христов, 1953 г.;
  • 1957-1960 г. проф. Димитър Стефанов; доц. Ст. Христов, 1957-1958 г.; доц. Хр. Сираков, 1957-1960 г.; доц. Св. Николов, 1958-1960 г.;
  • 1960-1966 г. проф. Асен Биолчев; доц. Хр. Сираков, доц. Св. Николов, 1960-1962 г.; доц. Ал. Илиев, 1960-1962 г.; доц. Е. Енчев, 1962-1964 г.;
  • 1966-1968 проф. Стоичко Христов; проф. Юр. Духовников, 1966-1968 г.; доц. П. Карадочев, 1966-1968 г.;
  • 1968-1972 г. проф. Христо Сираков; доц. Ив. Добринов, 1968-1970 г.; доц. Г. Дончев, 1968-1972 г.; доц. Б. Богданов, 1970-1972 г.; доц. Н. Ботев, 1970-1972 г.;
  • 1972-1979 г. проф. Александър Илиев; дои, Н. Ботев, 1972-1975 г.; доц. Р. Петров, 1972-1975 г.; доц. Г. Филипов, 1972-1979 г.; доц. Т. Илиев, 1975-1979 г.; доц. П. Карадочев, 1975-1979 г.;
  • 1979-1984 г. проф. Тачо Илиев; проф. Ив. Добринов, 1979-1983 г.; доц. Ив. Михов, 1979-1984 г.; доц. Н. Колев, 1979-1983 г.; доц. А. Кавалов, 1983-1984 г.; доц. Св. Генчева, 1983- 1984 г.;
  • 1984-1989 г. проф. Никола Ботев; доц. Ив. Михов, 1984-1987 г.; доц. Св. Генчева, 1984- 1987 г.; доц. Н. Пипков, 1987-1989 г.; проф. К. Карадочев, 1987-1989 г.; доц. А. Кавалов, 1984- 1987 г.; доц. Хр. Шехтов, 1987-1989 г.;
  • 1989-1991 г. проф. Виктор Донов; доц. Св. Генчева, 1989-1991 г.; доц. Хр. Шехтов, 1989-1991 г.; доц. Н. Пипков, 1989-1991 г.;
  • 1991-1994 г. проф. Андрей Райчев; доц. Сл. Илиев, 1991-1994 г.; доц. Ст. Стойков, 1991-1994 г.;
  • 1994-1999 г. проф. Димитър Коларов; доц. Д. Георгиев, 1994-1999 г.; доц. Ив. Йов­ков, 1994-1995 г.; доц. В. Брезин, 1994-1995 г.; проф. Хр. Шехтов, 1995-1999 г.;
  • 1999-2003 г. проф. Димитър Коларов; доц. Г. Георгиев; доц. Н. Пипков и доц. Ив. Илиев.
  • 2003-2007 г. проф. Нино Нинов; проф В. Брезин и доц. Н. Пипков.
  • 2007-2011 г. проф. Нино Нинов; проф. Веселин Брезин, доц. Румен Томов и доц. Петър Желев.
  • 2011-2015 г. проф. д-р Веселин Брезин; проф. д-р Иван Палигоров, доц. д-р Петър Желев и проф. д-р Румен Томов.

От 2016 г. Ректор на ЛТУ е проф. д-р Иван Александров Илиев, а заместник-ректори са проф. д-р Милко Христов Милев, доц. д-р Боянка Димитрова Желязова и доц. д-р Нено Иванов Тричков.

Високият професионализъм, всеотдайност и научна етика на първостроителите на Висшето лесотехническо образование в България са неподражаем пример за идните поколения, които винаги трябва да помнят изминатият път и началото. За него проф. Я. Моллов при дипломирането на първия випуск казва: „Годината 1925 ще остане паметна и ще бъде записана със златни букви в историята на българското горско дело, защото събития с такава капитална важност рядко се случват в историята на народите".

Това паметно завещание изцяло съответства и на основния девиз за настоящето и бъдещето на университета „Лесотехническият университет - с български традиции и европейски стандарти в образоването".

Back to top